Председател: Желю Желев (1935-2015) – президент на Република България (1990 – 1997)
Роден е на 3 март 1935 г. в село Веселиново, област Шумен. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секцията “Култура и личност” в Института по култура. През 1965 г. е изключен от БКП като антимарксист. През 1982 г. е публикувана книгата “Фашизмът”, която е забранена, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. Инициира създаването на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Той е съосновател и първи председател на Съюза на демократичните сили. Избран е от Народното събрание, след оставката на Петър Младенов, за председател (президент) на Републиката. Заема тази длъжност до избирането му за президент на Република България през 1992 г. През 2001 г. става председател на Балканския политически клуб.

Съпредседател: Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на България (1997 – 2002)
Роден на 26 януари 1934 г. в с. Главан, Старозагорско. Бил е два пъти в лагер в Белене. Народен представител е в 7-то Велико народно събрание. От 1992 г. е секретар на Постоянното присъствие на БЗНС “Н. Петков”. Вицепрезидент е на Република България от 1997 до 2002 г.

Заместник-председател : Румяна Коларова, министър на образованието, младежта и науката (2014).

секретар на президента на Република България, министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство на Георги Близнашки. Директор е на магистърската програма “Европейска интеграция”, катедра “Европеистика” в СУ. Доцент е по сравнителна политология и води курсове по различни специалности в университета. От 2011 г. е председател на Управителния съвет на Центъра за изследвания и политики за жените, а от 2010 г. е член на Съвета на Media and Democracy in Central and Eastern Europe.

Анастасия Мозер е български политик, дъщеря на Г.М. Димитров, главен секретар на БЗНС от 1992 до 1997 и народен представител в 37, 38, 39 и 40 Народно събрание. Родена е на 30 юни 1937 г. в София. Доктор е на филологическите науки на университета “Джордж Вашингтон”. Била е сътрудник в Световната банка и административен сътрудник в Центъра за старогръцки проучвания, Вашингтон. Била е и редактор, говорител и автор в “Гласът на Америка”.

Председател на Народното събрание от 1995 до 1997, политик, дипломат и академик. Роден е на 8 февруари 1932 г. в Асеновград. Професор е по Числени методи в СУ “Св. Климент Охридски” и е автор на над 200 научни публикации, 7 монографии и над 30 учебника. Председател е на БАН в периода 1988-1991 г. Кандидатира се за президент на изборите през 1992 г. Посланик е в Япония в периода 2004-2009 г.

Директор на програма „Европа и съседи“ в българския офис на ЕСВП от 2013 г. Говорител на Министерство на външните работи (2010-2013). Директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато (www.balkan-commission.org); наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България” от неговото създаване през април 2005 г. Работила е и като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България.

Български поет, писател, журналист, политик, активист на Екогласност и преподавател в Американския университет в Благоевград. Преди 1989 г. е редактор в издателство “Народна култура” и издава нелегално отпечатваното в онзи период списание “Глас”. Автор е на 14 стихосбирки и 4 романа, издадени в България, както и на 5 стихосбирки, издадени в САЩ. От 1991 до 1994 г. е заместник-главен редактор на “Литературен вестник”. Преподава литература и писане в University of Maryland, Montgomery College, George Washington University, American University (Вашингтон) и в Американския университет в Благоевград.

Телевизионен журналист и настоящ генерален директор и председател на управителния съвет на Българската национална телевизия. Родена е на 5 февруари 1966 г. Започва работа в БНТ през 1991 г. Специализира в BBC и работи като кореспондент на CNN. Започва да води “По света и у нас” през 1994 г. Тя е 21-вият генерален директор на БНТ. Преизбрана е на поста през 2013 г.

Професор по конституционно право, бивш политик от БСП, ръководил организацията на партията в София в началото на 1990-те години. Понастоящем безпартиен. Роден е на 4 октомври 1956 г. в Скравена. Има специализации във Великобритания и Русия. Преподава в Юридическия факултет на СУ, както и в други висши училища. Автор е на книги, научни студии и статии. Бил е член на Висшия съвет на БСП и наблюдател, а по-късно и депутат, в Европейския парламент.

Български експерт по медии и журналистика, понастоящем член от парламентарната квота и председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). Роден е на 26 април 1958 г, в София. Бил е заместник-главен редактор на в. “Култура” и главен редактор на списанията “Егоист” и “Пет звезди”. Бил е ръководител на катедрата “Печат и книгоиздание” във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ. От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член. Председател е на журито на наградата “Хеликон” за съвременна българска проза и на журито на фестивала “Осмата муза”. Член е на журито на наградата “Вик” и много други.

Български политик от БСП. Роден е на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк. От 1974 г. работи в Министерство на външната търговия. През 1989 г. става първи заместник-министър. Бил е заместник-председател на БСП (1990-1996), вицепремиер в правителството на Георги Атанасов и във второто правителство на Андрей Луканов, външен министър в правителството на Жан Виденов, бивш председател на НС. Понастоящем кандидат за евродепутат на БСП.

Осъден на смърт от комунистическия режим през 1954 г. за саботаж на властта. Получава наказанието по обвинение в саботаж и вредителство, когато е на 23 години. Прекарва в килиите на Централния софийски затвор 7 месеца в верига на рамо като смъртник. След това е помилван, като смъртната му присъда е заменена с 20 години затвор. Девет от тях изкарва в затвора. Бяга от България през 1972 г. Живее 24 години в Западна Германия. След това се завръща в България.

Правозащитник, член на УС на ПК Екогласност, участва в Кръглата маса от страна на СДС. Роден е в София. Завършил е Софийския университет, където е защитил и докторат. Определя се като самоук социолог и политолог. От 1990 г. работи в неправителствени организации. Изследователските му области са политика, медии, изследвания на социални, културни и политически тенденции, външна политика. Програмен директор в Центъра за либерални стратегии.

Преподавател в катедра „История и цивилизация“ на Американския университет в България – Благоевград. Издала е трудове за българската история, включително за комунистически период. Инициатор на движение за изучаване на комунизма в учебния материал по история в средното образование. Интересите и включват България през периода след Освобождението до Първата световна война, историята на българската интелигенция между двете световни войни, Студената война в контекста на България и Балканите, прехода след 1989 г. и др. През 2013 г. изнася лекции и презентации в Библиотеката на Конгреса в САЩ, българското посолство във Вашингтон, университетите Харвард, Колумбия и Принстън.

Председател на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Роден е на 11 ноември 1959 г. От 2005 до 2007 г. е депутат от ПГ на Коалиция за България от осми избирателен район гр. Добрич.

Поет, общественик и политик. Роден е на 27 декември 1953 г. Бил е научен сътрудник в Института за литература. Преподавал е нова българска литература в СУ и води лекции в ПУ. Бил е редактор на “Мост” и “Литературен вестник”. През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“. Народен представител в 7-мото Велико Народно събрание и в 36-тото и 37 Обикновено Народно събрание. От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2010 г. става преподавател в НБУ.

Философ, културолог, изкуствовед и филмов критик и университетски преподавател. Роден е на 5 август 1940 г. в София. Преподава “Анализ на филма” във ВИТИЗ от 1980 до 1984 г. През 1982 г. става доктор на философските науки. Преподава в СУ и като гост-професор във Висшето училище по социални науки в Париж. Съучредител с други европейски интелектуалци и политици през 1999 г. на Musee de l’Europe. Член на Сената на European Cultural Parliament. Член на работна група към Съвета на Европа (Страсбург) по проекта „Link Diversity“. През 2005 г. основава Института за изследване на близкото минало.

Юрист, политик и държавник, министър на вътрешните работи. Роден е на 18 януари 1933 г. в София. От 1956 до 1958 г. е секретар на Държавния арбитраж, а от 1958 г. – адвокат и член на Адвокатския съвет за седем мандата. Член е на Изпълнителния комитет на Съюза на юристите в България. Бил е юридически съветник на президента Желев. Назначен е за министър на Вътрешните работи в правителството на Филип Димитров. Народен представител е в 37-то, 38-то и 39-то Народно Събрание. Председател е на 38-то народно събрание.

Кмет на Столичната община от 2009 г., с което става първата жена на този пост. Родена е на 23 ноември 1962 г. в Самоков. Работила е като учител и директор в 73-то СОУ “Владислав Граматик” в София. През 2005 г. става заместник-кмет на София. През 2009 става министър на образованието, младежта и науката. Печели изборите за кмет на София през 2009 и през 2011 г.

Главен редактор на вестник „Култура“. Участник в „Клуба за подкрепа на гласността и демокрацията“, както и на закуската с тогавашния френски президент Франсоа Митеран. Родена е на 18 октомври 1947 г. в София. От 1975 г. работи във в. “Култура”. От 1990 г. е негов главен редактор.

Икономист, университетски преподавател. Има огромна заслуга за стимулирането на пазарните реформи в страната. Членува в Българската макроикономическа асоциация. Бил е народен представител в Народен представител в 7-мото Велико Народно събрание, съосновател и директор на Института за пазарна икономика, активен дисидент – член на Екогласност.

Председател на Съюза на репресираните от комунизма “Памет”. От фамилия на репресирани от комунистическата власт, както и лично репресирана. Това предопределя невъзможността за научна кариера. Филолог по образование. Работи в системата на образованието последователно от учител до директор на дирекция в Министерството на образованието и науката. В момента e съветник на служебния министър на образованието.

Директор на БТА. Работил е във в. “Народна младеж”, в сп. “Български вой” и във военната редакция на БНР. От 1992 г. е бил пресдиректор на Атлантическия клуб. Автор е на над 1000 радиопредавания и публикации в пресата, посветени на евроатлантическата интеграция на България. Взима участие в спасяването на българските медици в Либия, световните срещи на българските медии зад граница, посещението на папа Йоан Павел Втори в България, първата визита на американски президент у нас.

Български историк и преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в СУ „Климент Охридски“. Роден е на 25 октомври 1971 г. в София. Последователно е асистент, главен асистент и доцент в Катедрата по история на България в Историческия факултет на СУ. Ръководител е на катедрата. Гост преподавател е в ПУ. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Заарбрюкен, Белград и др.

Български учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, културолог, есеист и публицист, общественик и политик. Автор е на книги с монографични литературоведски и литературно-исторически изследвания, студии, статии, очерци. Роден е на 17 юли 1942 г. в София. Редактор е във вестник “Литературен фронт” и списание “Родна реч”. Работил е в отдел “Литературно наследство” на издателство “Български писател”. От 1999 до 2010 г. е ръководител на департамент “Нова българистика” в НБУ. От 2010 г. е почетен професор в НБУ. През 2005 г. е гост преподавател в Университета на Санкт Петербург. Председател е на Сдружението на българските писатели. Народен представител е в Седмото велико и 36-то Народно събрание.

Български политолог, доктор на социологическите науки. Роден е на 2 декември 1958 г. във Варна. Преподава Теория на Международните отношения в катедра Политилогия в СУ. От 1999 до 2008 г. е нейн ръководител. Директор е на Института за регионални и международни изследвания и председател на управителния съвет на българския клон на организацията „Прозрачност без граници“. Автор е на множество анализи по вътрешна и международна политика.

Писател и политик. През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за “вражески стихове и заговорническа дейност”, която присъда изтърпява в разни затвори и в концлагера Белене. Следва в Историко-филологическия факултет на СДУ на което следване слага край повторно осъждане на две години през 1962 г. Депутат от СДС (от квотата на БЗНС Н. Петков) в VII ВНС. Пише есета, разкази, статии и афоризми. Любовта към отечеството, както и нравствено-етичните проблеми са доминираща тема в творчеството му.

Български учен, писател и политик, съучредител на Съюза на демократичните сили. Член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. Участник в Кръглата маса. Пръв директор на вестник „Демокрация“. Член на Координационния съвет на СДС (1990 - 1991), заместник-председател на СДС до юли 1991 г. и председател на Централния избирателен клуб на СДС за изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. Депутат от СДС в Седмото ВНС, където създава и председателства комисията по демографска политика, закрита от следващото народно събрание. Директор на Агенцията за чуждестранна помощ (януари 1991 – юли 1992). Напуска СДС през юли 1991 г. с първата вълна на „отлюспване“. Основава Българска партия либерали. През 1996 г. се оттегля от активна политическа дейност.

Юрист, адвокат по професия, политик и 2-ри президент на Република България, между 22 януари 1997 и 22 януари 2002 г. Роден е на 25 май 1952 г. в Пловдив. През 1990 г. става говорител на СДС в Пловдив, а през 1992 г. заема поста заместник-миистър на правосъдието. През 1994 г. е избран за депутат в 37-то Народно събрание. По време на неговия президентски мандат България подава официално молба за членство в НАТО и започва проговори за присъединяване към ЕС.

Доктор по Социология в Софийски университет, доцент по Социология, Социология на политиката, Социология на неравенствата. Занимава се с изследване на комунизма и национализма. Родена е на 20 септември 1956 г. в София. От 2007 г. е ръководител на Катедра Социология в СУ. Специализирала е в Германия, Белгия, Ирландия, Франция и Австрия.

Генерален директор на БНР. Роден е на 11 февруари 1953 г. в София. През 1976 г. постъпва в БНР. Оглавява радио “Експрес”, радио “99” и пресслужбата на БФС. След това ръководи спортната редакция на Би Би Ти. От май 2013 е генерален директор на БНР.

Режисьор и сценарист; професор в НАТФИЗ от 2008; член на Европейската филмова академия. Роден е през 1957 г. в гр. Провадия. От 2008 г. е професор в НАТФИЗ.

Министър на външните работи (2001 – 2005), председател на Комисията по външна политика на 40-то народно събрание на България (2005 – 2009), народен представител от Национално движение за стабилност и възход (2005 – 2009), председател на Комитета по прозрачност и отчетност на Парламентарната асамблея на ОССЕ, основател и председател на Атлантическия клуб в България.

Режисьор, сценарист и продуцент; режисьор на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, българска номинация за чуждоезиков филм към наградите „Оскар“.

Министър председател (1991); представител на България в Организацията на обединените нации в Ню Йорк (1997–1998); посланик на България в САЩ (1998–2001). Роден е на 31 март 1955 г. в София. Бил е председател на координациоония съвет на СДС. През 1991 г. съставя правителство на малцинството. След това е представител на България в ООН и посланик на България в САЩ. През 2010 г. е обявен за ръководител на постоянното представителство на ЕС в Грузия.

Разследващ журналист и документалист; разработва материали и е автор на книги по темата за Държавна сигурност; носител на редица отличия и награди. В периода 1991-1997 г. е съдебен репортер. През 1997 г. оглавява отдел “Вътрешна информация”, а през 2000 г. е специален кореспондент в “Демокрация”. В периода 2001-2209 г. е разследващ журналист във в. “Дневник”. През 2011 г. основава сайта desebg.com. Специализира в “Гардиън” и в Международния център по журналистика във Вашингтон.