Две години след началото на вълната от протести, станала известна като „Арабска пролет”, ситуацията в страните от Близкия изток и Северна Африка изглежда все така объркана. В среда на растящ скептицизъм идеята за пълна политическа промяна остава толкова желана, колкото и утопична. Въпреки че страните, започнали своя преход към демокрация, не могат да бъдат сравнявани една с друга, нито една от тях днес не може да бъде описана като стабилна или ясно демократична. Докато в Сирия избухна гражданска война с изключително тежки хуманитарни последици, в Египет демократичните институции бяха завзети от армията и крайната цел на революцията изглежда застрашена от провал. Тунис е изправен пред социални и икономически предизвикателства, най-голямото между които шокиращия размер на младежката безработица. В същото време Йемен се намира на прага на хуманитарна катастрофа, като повече от половината от населението на страната спешно се нуждае от хуманитарна помощ.

Целта на тазгодишното издание на „Софийска платформа” бе да отрази положението в страните от Близкия изток и Северна Африка, фокусирайки се върху напредъка на продължаващите трансформации. Панелите отново се проведоха през сравнителна перспектива – опитът на Централна и Източна Европа, включително политическото лутане, погрешните стъпки и пропуските, се е доказал през годините като добра отправна точка за взаимно обогатяващ обмен на мнения, опит и ноу-хау.