+359 878 877 739
MAPPING TRANSITION IN EASTERN EUROPE: EXPERIENCES OF CHANGE AFTER THE END OF COMMUNISM
С възхода на популизма, антилиберализма и ксенофобията в източните страни членки на ЕС като основен изпъква въпросът "какво се обърка?". Регион, смятан за образцов пример за процесите на преход, европейска интеграция и демократизация, днес присъства неотменно в централните новини с тревожни заглавия. Тъй като глобалният Запад изживява свои собствени демократични колебания и изолационистките тенденции в отделните държави се засилват все повече и повече, търсенето на еднакви обяснения и еднакви решения за всички страни изглежда много изкушаващо. Според нашето разбиране обаче Източна Европа се нуждае от различен подход, който започва с по-внимателно вглеждане както в историята на комунизма, така и в различния опит с процесите на преход.
В този смисъл имаме удоволствието да представим нашата публикация “Mapping Transition in Eastern Europe: Experience of Change after the End of Communism”. Водени от горните въпроси, изследователи от „Софийска платформа” съвместно с колеги от Хърватия, Германия, Румъния, Украйна и Русия анализираха предизвикателствата, пред които отделните държави са изправени днес и чиито корени могат да бъдат приписани на процесите от близкото минало.
Сравнителната глава в книгата очертава общите проблеми и дава идеи за това как да се подходи към тях. Профилите на шестте държави пък са съсредоточени върху набор от предизвикателства, като предлагат средства за преодоляването им, използвайки инструментите на гражданското образование.
Надяваме се, че с тази публикация ще можем да допринесем за една по-широка дискусия за ролята на гражданското образование в страните в преход. Целта ни е да демонстрираме, че ако усилията в страни в трансформация не се съсредоточат върху политическата култура на гражданите, самият преход ще продължи да бъде възприеман от голяма част от обществеността като провал. Институциите и елитите обикновено имат приоритет в страните в преход, но ако не бъде обърнато внимание на обществото като цяло, наследствата на миналото ще приемат застрашителни размери в настоящето, което ще даде възможност на антилиберални и популистки сили да определят бъдещето на демокрацията.
Публикацията “Mapping Transition in Eastern Europe: Experience of Change after the End of Communism” е резултат от двугодишната работа на мрежа от практици в областта на гражданското образование в Източна Европа и е финансирана от Федералната агенция за гражданско образование.
Изтегляне на публикацията
от Луиза Славкова, изпълнителен директор, Софийска платформа
Неразвитата политическа култура, несправянето с наследствата на комунистическото минало и нарастващото социално неравенство в новосъздадените пазарни икономики са някои от основните причини за възхода на антилиберализма днес. Най-вече популистки партии с екстремни възгледи завземат поличитическата сцена в Източна Европа, извличайки „ползи” от провала на демократичния преход.
от Ива Копралева, координатор програми, Софийска платформа
Повече от четвърт век след края на комунистическото управление в България страната до голяма степен се е справила с директните последствия от прехода към демокрация. Неоспорим напредък с езабелязва в много области. Въпреки всичките легитимни критики, които могат да бъдат насочени към съдебната система, нивата на корупция и свободата на медиите, като цяло България има функционираща пазарна икономика и демократични институции. Като член на ЕС и НАТО ние също сме добре интегрирани в евроатлантическите международни структури. В този контекст надвисва въпросът: защо младите българи знаят токова малко за комунистическото минало на страната?
от Рафаела Трипало, координатор проекти, фондация Висен ам Верк, Загреб
Определяйки високата безработица сред младите хора и изтичането на мозъци като един от най-належащите проблеми на Хърватия, група местни предприемачи основава Stiftung Wissen am Werk. Нашата основна мисия е да съберем заедно училища, предприятия и младежи, за да подпомогнем развитието на по-добро образование и обучение за младите хора и да им осигурим по-привлекателни възможности за работа у дома. Различните програми се разработват в партньорство с училищата, образователните власти и партньори от бизнеса, институциите и социалните предприятия. Като член на мрежата Transition Dialogue Network разширихме обхвата на нашата работа, като опитахме да дефинираме генерацията на прехода и това как тя се справя с настоящите предизвикателства. Бежанската криза, която е една от тях, ни накара да разгледаме нагласите в сравнение с тези в други посткомунистически страни (България и Украйна).
от Др. Юдит Ендерс, Манди Шулце и Кристине Вецел
Разделена страна, която се е обединила мирно, е това, което характеризира уникалния случай на Германия. Докато по-голямата част от източногерманците казват, че обединението е било от полза за тях, критиката им е насочена към скоростта на прехода и процеса на адаптиране към западногерманската система. Хората, интервюирани от членовете на Perspective3, заявиха, че въпреки първоначалния си ентусиазъм се чувстват лишени от възможността да участват в проекта "Aufbau Ost" (изграждането на Изтока) и в преструктурирането на държавата, обществото и икономиката. Отбелязвайки, че гледните точки на Източна Германия са недостатъчно представени в оценката за ГДР и процеса на обединение, Perspective3 е създадена, за да даде глас на последното поколение, израснало в рамките на социалистическата система - т. нар. трето поколение. Това есе разглежда също така структурните слабости на селските райони като неразрешен социален проблем.
от доц. д-р Ирина Илиеси, учредител и президент на Асоциация ПЛУРАЛ, Букурещ
По време на прехода най-уязвимите обществени групи, изложени на промяната, бяха тези, които са били невидими по време на комунистическата ера. Етническите, половите и сексуалните малцинства са социалните категории, които на теория имаха най-големи потенциални възможности през прехода. Но на практика те понесоха най-големите загуби през този период от време. Въпреки че всяка промяна в политическата, институционалната или икономическата система е дълъг процес, изграждането на едно плуралистично и приобщаващо общество отнема още повече време и трябва да стъпва върху основата на образованието. Опитът от тоталитарния режим и историята на държавен расизъм и патриархиат не може лесно да бъде изтрит.
от Оксана Бочарова, социолог и изследовател във Валидата, Полина Филипова, координатор проекти в Център Сахаров, Влада Гехтман, социолог и изследовател във Валидата
90-те години са както съдени, така и възхвалявани като период. Винаги съм чувствала обаче, че аргументите на двата лагера не са аргументи за или против90-те като исторически период, а по-скоро аргументи за или против различни световни възгледи и различни набори от ценности. Спомените, които хората имат за прехода, са силно разпокъсани. Това не е тема, която семейства и приятели например обсъждат помежду си. Често смятам, че когато говорим за прехода и 90-те години, вместо да анализираме миналото, ние говорим за бъдещето. С други думи, говорим за това време, мислейки за това, което е трябвало да бъде, а не това, което действително е било. 90-те години са времето, в което живяхме без Сахаров - той ни остави на 14 декември 1989 г. Но надеждите и страховете му за един нов свят, който предстои да дойде, останаха с нас като нерешени предизвикателства и въпроси. В духа на наследството му ние се разглеждаме 90-те години като многоизмерно десетилетие в историята на нашата страна и се опитаме да избягаме от черно-бялото четене на историята, което цели да омаловажи нейното значение.