Публикации

Наблюдават се големи разлики в начина, по който държавите от Източна Европа преживяват прехода от комунизъм към демокрация - истории на бърз прогрес и на продължителен застой; на мир и на война; на победа и на загуба; на демократизация и на демократична рецесия. Докато икономическите и политическите последици на тези процеси са силно обсъждани, въздействието на прехода върху културата и „гражданството“ на хората е предимно пренебрегвано. Тази колекция от есета разглежда основните предизвикателства на прехода, неговото въздействие върху днешното състояние на демокрацията и последиците за гражданското образование.

Съществува ли ,,поколение на прехода“ в Източна Европа и какви са неговите ценности и отношение към демокрацията? Поколение на прехода тук се определя като възрастовата група хора, родени в пост-комунистическа Източна Европа между 1975 и 1995 г. Онази група, свидетел на краха на един тоталитарен режим с вездесъща идеология, на икономически срив, на разпад на страните им и на война - поколение на несигурността. Днес към нея принадлежат настоящите и бъдещи лидери в сферата на политиката, културата и в институциите. Затова си заслужава да се проучи доколко определящ за формирането на техния мироглед е бил преходът.

С възхода на популизма, антилиберализма и ксенофобията в източните страни членки на ЕС като основен изпъква въпросът "какво се обърка?". Тъй като Източна Европа се нуждае от различен подход, целта ни в това издание е да демонстрираме, че ако усилията в държави в преход не се съсредоточат върху политическата култура на гражданите, наследствата на миналото ще приемат застрашителни размери в настоящето, което от своя страна ще даде възможност на антилиберални и популистки сили да определят бъдещето на демокрацията.

25 години след настъпването на демократичните промени в България все още липсва консенсусна позиция относно границите и периодизацията на българския преход, липсва както обективно представяне на това какво ни се е случило през този период, така и оценка на постигнатото - на пропуснатите възможности и на реализираните положителни резултати. Тази публикация представя докладите, презентирани по време на научната конференция "25 Години Промени" - част от инициативата "25 Години Свободна България", провела се под патронажа на президента Росен Плевнелиев.

Сборникът “Unrewarding crossroads? The Black Sea Region amidst the European Union and Russia”, редактиран от Анахит Ширинян и Луиза Славкова, има за цел да събере експертни познания от Черноморския региона и извън него, за да подчертае външнополитическите предизвикателства, пред които са изправени черноморските страни. Проектът е финансиран от Черноморския тръст за регионално сътрудничество и Фондация "Робърт Бош". Публикацията е издадена с подкрепата на Фондация Америка за България.

Годишнините са дълбоко свързани с културата на спомняне. И докато в други части на Европа през 2014 общественият дебат е доминиран от отбелязването на стогодишнината от т.нар. „Голяма война“ (Първата световна война), за нас, източноевропейците, падането на Берлинската стена е добър повод за равносметка – преди 25 години рухна режим, наложил нехуманни политически стандарти, довел до социална и икономическа катастрофа на цели региони. Какво се обърка и какво се получи добре през годините на преход от тоталитарен режим към плурализъм и демокрация?

Жертвите на тоталитарните режими в Европа, сред които са и жертвите на комунистическия режим в България, не са тема, по която говорим често в училище, в семейството, или с приятели. Лятното училище „Защо ни е да помним?“, организирано от фондация „Софийска платформа“ с подкрепата на фондация „Америка за България“, събира ежегодно около 20 младежи от цялата страна, които стават част от общността на млади посланици на паметта. Настоящото издание беше създадено от участниците на лятното училище през 2019 г. с помощта на Красимира Буцева, лектор по фотография и артист, и Джулиан Шехирян, историк и артист. То съдържа снимки и разкази на участниците, които те подредиха смислово в емоционална сесия на споделяне на впечатления от видяното и наученото в гр. Белене.

За да подкрепим учителите по гражданско образование, заедно с Европейската комисия в България създадохме безплатно помагало за учители, което да им помогне да вдъхновят учениците си да бъдат будни и активни граждани. Помагалото е резултат от екипния труд и познанията на едни от най-големите експерти в сферата на гражданското образование в България. Налична е и хартиена версия.

В подкрепа на учителите, както и всички бъдещи и настоящи юристи-доброволци, създадохме наръчник с уроци по правните теми. Проектът е възможен благодарение на съвместната дейност на Street Law, Inc., Софийска платформа, UnitedLex и финансовата помощ на U.S. Embassy Sofia. Благодарности на авторите Бенджамин Пердю, Борислав Димитров (Пенков), гл. ас. д-р Евелина Варджийска-Иванова, Лий Арбетман, Силвия Въскова, Явор Сидеров.

Тази година отбелязваме 30 години от началото на прехода към демократично общество с урок и материали за преподаване на събитията около 10. ноември 1989 г. Нашите експерти Момчил Методиев, историк, и Бистра Стоименова, специалист по методика на обучението по история, с институционалната подкрепа на Министерството на образованието и науката (МОН) разработиха следните материали за ползване в час: 1. урок и 2. работни материали (методически насоки, работен лист, хролоногия на събитията около 1989 г.). Отправяме към всички Вас покана да използвате материалите за преподаване на урок в седмицата около годишнината. 

В рамките на проекта 'Experience of state socialism reimagined (ESSR)', финансиран по програма "Еразъм +", разработихме урок, посветен на т.нар. Възродителен процес в България. Представяме темата чрез снимки и спомени на участници в процеса, като целта е учениците да дискутират изворите и по този начин сами да изведат основните послания на урока. Повече информация за проекта, както и плановете на уроците, разработени от нашите партньори, можете да видите тук.

Основна пречка в преподаваното на история на българския комунизъм е липсата на адекватни курсове за съвременни методи за учители. Това се отнася особено за близкото минало, на което голяма част от учителите са били преки свидетели. Тествахме методите, включени в настоящия сборник от инструменти с над 200 учители по история от цялата страна и с тяхна помощ създадохме това издание. То е предназначено основно за преподаватели по история в гимназиален етап, но може да се ползва във всички дисциплини, които включват гражданско образование.

След работа с хиляди ученици и стотици учители по история през последните години установихме, че те не намират учебното съдържание за близкото минало в гимназиален етап за атрактивно. Затова с помощта на водещи историци издадохме достъпен сборник с деветте най-важни теми, свързани с комунизма в България. Стремим се не да заменим, а да допълним учебниците по история, като дадем на учениците възможност да научат интересни, а в някои случаи и малко известни факти за времето преди 89-та.

Историята на Георги Сараиванов и защо е важно да си знаем миналото. Луиза Славкова за Фондацията за паметта на жертвите на комунизма. (английски език)...

Момчил Методиев говори за правото ни да настояваме, че службите за сигурност в демократичните страни са различни от тези в комунистическите режими и че тяхното разграничение е в последиците от дей...

Прочетете впечатленията на участниците в срещата за откриване на проекта "Описване на едно поколение в преход", проведено в София през май 2015 г. от Софийска платформа. (английски ...